Колко странно, че обикновено се чувстваме принудени да крием раните си, когато всички сме ранени! Общността изисква способността да излагаме раните и слабостите си пред другите същества. Изисква се и способност да бъдем засегнати от раните на другите... Но още по-важна е любовта, която възниква сред нас, когато споделяме, и в двете посоки, нашата рана.