Основната пречка, която стои на пътя на възпитанието на сърцето, е страхът ни от страдание, от духовна болка, от духовна трагедия. Страхуваме се от страданието и затова стесняваме и защитаваме сърцето си. Страхуваме се да погледнем и да видим; страх ни е да слушаме и чуваме; страх ни е да видим човек в страданието му и да чуем вика на душата му. И така сме затворени. И затваряйки се, ние ставаме все по-тесни и ставаме пленници на тази наша затвореност.