Коко ни напомня, че любовта, която нашите мъртви изпитваха към нас, все още е там, непокътната, блестяща, абсолютна, болезнено точна до това, което беше, въпреки всичко, както когато бяха живи. Старите често го забравят и си мислят, че умират сами, но нито едно човешко същество, което е обичало и което е било обичано, не умира само.