Но селото беше пълно с вдовици на живи съпрузи, жените, които говореха за това го знаеха и Бонария Урай също го знаеше, така че когато излизаше всяка сутрин да вземе нов хляб от фурната, тя вървеше с високо вдигната глава и никога не спря да говори, прибирайки се вкъщи направо като рима на изпята октава.