Героят на Мигел Сихуко не съм аз. Исках той да представя моите собствени страхове, фрустрации и вина, моите собствени най-лоши тенденции и оптимистичните ми очаквания. Той е предупредителна приказка за мен. Но той е и изследване на най-мрачните неща, които ме преследват като човек.