Най-отгоре поставих визьора на фотоапарата до окото си и бавно се обърнах, както ме беше научила баба ми. От всяка гледна точка нещо забележително изпълваше екрана – гроздове от дива червена колумбина, паднали камъни, образуващи геометрични рисунки на стената, хрупкави зелени лишеи, гризещи скали, балтиморска иволга, изскачаща от храсталака, и в краката ми скакалец прилепнал към стъбло от лилава астра. Можех да прекарам един ден тук и едва надрасках повърхността. Слънцето стопля раменете ми, докато се навеждах, за да уловя цветовете на жълтата звездна трева, пернатите лилави венчелистчета на петнистия трилистник и дантелените крила на две жълти якета, когато те кацаха върху малки бели цветчета на лабрадорския чай. Докато приключих да снимам пеперуда монарх, почиваща върху млечник, осъзнах, че е минал час.
Мери СимсисСвързани теми
ден екран камък крак монарх нещо око пеперуда повърхност рамо рисунка фотоапаратПодобни цитати
На всички вярващи в нашия Господ Иисус Христос искам да кажа, че не може едновременно да служат на Бога и на мамона, тоест не могат да вярват и едновременно с това да мамят, заблуждават, крадат, лъжат и нанасят вреди на друго лице; а още повече да осъждат, клеветят, блудстват, убиват, предават. За всичко това ни говори и Светото Писание: невъзможно е да излъжеш Бог; каквото си посеем, това и ще пожънем. Затова, нека помислим за нашите деца и внуци; за това, което ги чака, ако вярваме в каквото и както ни е угодно, наместо в Христа, който се е разпънал и е пострадал невинно заради нас. Скъпи мои, от всеки от нас зависи по-нататъшното развитие на събитията в света и в родината му. Нека се обърнем към Бог със сърдечни вопли за помилване и да изоставим цялата злоба и мерзост на греха.
Илий Ноздрин
Никога не съперничи с някого, който няма нищо за губене. Борбата ще бъде неравна. Единият от състезателите влиза в свадата необременен, защото е загубил всичко, дори и срама си. Той е изхвърлен от всичко, няма по-натам нищо за губене и се хвърля стремглаво във всички форми на арогантност. Не рискувайте никога скъпоценната си репутация с такава личност. Нужни са години за победа, която може да се загуби за момент, или нещо далечно от значимото. Един дъх скандал замразява много честна пот. Праведната личност знае колко много е заложено. Тя знае какво може да разруши нейната репутация и, понеже се отдава на фалшива скромност, напредва бавно, така че предпазливостта има достатъчно време да отстъпи. Дори да триумфира, ще спечели ли обратно това, което е загубила с излагането си на риск от загуба?
Балтазар Грасиан
Един монах се разхождал през пустинята и срещнал друг монах. Поздравили се.
- От къде си?
- От това и това село.
- Е, как живеете там?
- При нас е ужасна суша. Изпаднахаме в голяма неволя и скръб.
- И направихте ли нещо? Помолихте ли се на Бога?
- Разбира се.
- Заваля ли?
- Не заваля.
- Изглежда - казал монахът, - че не сте се молили много усърдно. Хайде и ние двамата тук, на място, да отправим молитва към Бог да помогне за дъжд.
И наистина, веднага, на място, започнали да се молят. Веднага се появил един облак.
Той постепено ставал все по-голям, все по-черен и по-черен, все по-нисък и по-нисък и ето, паднал силен дъжд.
Какво се случило? Имало гореща молитва. Малко време се молили, но веднага заваляло. Защото е важна силата, а не количеството на молитвите.
Порфирий Кавсокаливит
Учудващото е, че огромната по обем книга е написана за много кратко време. И тук идва един друг много интересен въпрос – за същото ли време един преводач може да я преведе? Два романа на Фокнър, написани в продължение на 25 години – "Градът" и "Дворецът", ми отнеха пет години; при това там се сменяха само две поколения. В "На изток от рая" се сменят повече от три поколения и тук преводачът се изправя пред нещо, което не може да бъде нито преглътнато, нито систематизирано от която и да е от съществуващите теории на превода. Той също като автора трябва да мине по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край на едно такова дело.
Кръстан Дянков
Лиса често бе споделяла с мен, че копнее да може да прониква в съзнанието ми и да споделя моите преживявания така, както аз усещам нейните. Но честно казано тя намаше представаа колко щастлива беше, че не може. Нямаше представа какво е нечии чужди мисли да проникват в теб, преживяванията на друга личност да се сместват с твоите. И, естествено, не подозираше какво означава да изживяваш нечий съвършен любовен живот, когато твоят изобщо го няма. Нито разбираше, какво е да се чувстваш изпълнена с любов, толкова силна, че чак гърдите те болят – любов, която можеш само да изпитваш, но не и да показваш. Да се държи любовта погребана е все едно да сдържаш гнева си. Поне този горчив житейски урок вече бях научила. Да те изяжда нещо отвътре, докато ти се иска да крещиш или да сриташ нещо.
Ришел Мийд