Първо беше Де Куинси, както се казваше, а след това Достоевски, който посочи, че хората, проявявайки цинизъм или безделие, се радват на престъпността. Някъде в нас се наслаждаваме с възхищение на ужаса на едно убийство. Можем да го осъдим по-късно и ще бъдем непримирими съдии, но в началото престъплението ни заслепява, шокира ни до степен на възхищение.