Онова лято го гледах често, в небето – понякога сам, понякога с Мариета. Не намерих нито съобщение, нито утеха - дори ако блуждаещите звезди бяха безкрайни, а Вселената гъмжеше от светове, които не познаваме. Това е просто повтарящ се, сух механизъм на тела, въртящи се в пространството. Небето е празно.