Това е новото ми хоби. Гледам как животът ми си отива минута по минута. Очаквам края на всичко и всичко – разговор, клас, тренировка по писта, тъмнина – само за да остана с повече гледане на часовника, което да заеме неговото място. Непрекъснато чакам нещо по-добро, което никога не идва. Може би щеше да ми помогне, ако знаех какво искам.