Източна Германия събори стената си през 1989 в знак на капитулация. Съветският експеримент се провали и Източният блок осъзна, че не може да спечелят Студената война. Падащата Берлинска стена беше тяхното бяло знаме. Стените, които бях посетил обаче, изразяваха обратното. Издигането на тези стени беше капитулацията. Стените стояха като доказателство, че техните конфликти са непобедими и постоянни. Когато дипломацията и преговорите се рушат, когато мотивацията за намиране на решения отслабне и умре, когато правителствата се примирят с провала, стените се издигат. Вместо да се опитваме да разрешим израелско-палестинския конфликт, ние изграждаме стена. Вместо да намерим начин католици и протестанти да живеят заедно в Белфаст, ние издигаме стена. Вместо да се справим с отчаянието, което води мигрантите през нашите граници, ние изграждаме стена. Стените признават нашето поражение. Издигаме стена веднага след като вдигнем ръцете си.
Марчело Ди Чинтио
Свързани теми
блок
вода
война
германия
граница
дипломация
доказателство
експеримент
знак
знаме
издигане
капитулация
католик
конфликт
мигрант
мотивация
намиране
начин
отчаяние
поражение
правителство
преговор
провал
провала
протестант
решение
ръка
стена
събор
теза
Подобни цитати
Димитър Ангелов: - "Осем дена преди лицензирането ми се обажда Емил Костадинов, ми се обажда Митко Стефанов, казват Митко, Дуче, този човек не ни вдига телефоните, не ни вдига телефоните. Отива господинът в Англия, петдесет пъти му звъня – понеделник, вторник, сряда... Аз му звъня. Вдига ми, благоволява да ми вдигне 23.30, в сряда ли беше, във вторник ли, вече не помня, много нерви. Викам му, г-н Томов, кажете ми истината, ще имаме ли лиценз, няма ли да имаме лиценз, моля ви се. Кълна се в сина си, в ЦСКА се кълна, истината ви казвам. Моля ви се, кажете ми. - Митко, няма проблеми, всичко е точно. – Платихте ли, г-н Томов, кажете ми платихте ли, г-н Томов? Все пак 72 часа са много време до петък, това е цяла сряда, четвъртък и петък, ще се вдигнем, ще се намерят тези пари."; Николай Бареков: - "Много са, ако имаше парите. Ако ги нямаш?"; Димитър Ангелов: - "Ще се намерят пари. Ще се намерят, вярвайте ми. То не е говорено, то никой не е правил опита да говори...."
Димитър Ангелов — Дучето
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
...Отидох в щаба на 3-та дивизия, по който от време на време се стреляше, и намерих генерал Траскът, много енергичен и смел офицер, да страда от такава физическа умора, че беше убеден, че операцията няма да успее. Убедих го да я проведе с аргумента, че ако успее, ще получи всички почести, а ако се провали, аз ще поема отговорността. След това се обадих на генерал Брадли по телефона и му казах същото. И пред двамата заявих, че им имам пълно доверие и се върнах в моя щаб, защото ако бях останал там, можеше да не успея да покажа тази моя увереност. Прекарах много напрегната нощ, отчасти защото врагът ни бомбардираше, но не ни улучи. Малко след зазоряване полковник Харкинс, който беше дежурен офицер, дойде да ми каже, че атаката е имала пълен успех. Беше много трудно да наредя на двама офицери, на които имах пълно доверие, да проведат операцията, която и двамта смятаха за невъзможна.
Джордж Патън
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Далеч не сме Голямото Зло, бих казал дори, че сме Големият Защитник. Изпращали сме мъжете и жените от въоръжените сили на Съединените щати в други части на света да се борят срещу потисничеството. Победихме фашизма. Победихме и комунизма. Спасихме Европа през Първата и Втората световни войни. Бяхме готови да го направим и се радвам, че го направихме. Отидохме в Корея. Отидохме във Виетнам. И всичко това в интерес на запазването на правата на човека.
И когато всички тези конфликти приключиха, какво направихме ние? Останахме и завладяхме? Дали си казахме: "Окей, победихме Германия и сега Германия ни принадлежи. Победихме Япония и така Япония ни принадлежи." Не. Какво напраихме? Изградихме ги. Дадохме им демократични системи, които те прегърнаха напълно и с цялата си душа. Поискахме ли земя? Не, единствената земя, която сме поискали, е тази, на която да погребем нашите загинали. Ето такава нация сме ние.
Колин Пауъл