Емоционалният дискомфорт, когато бъде приет, се издига, изпъква и пада в поредица от вълни. Всяка вълна отмива част от нас и отлага съкровища, които никога не сме си представяли. Излиза наивността, идва мъдростта; вън излиза гневът, идва проницателността; излиза отчаянието, идва добротата. Никой не би го нарекъл лесно, но ритъмът на емоционалната болка, който се научаваме да търпим, е естествен, конструктивен и експанзивен... Болката те оставя по-здрав, отколкото те е намерил.