Докато излизаше от ваната, Цюндел си помисли: Не разбирам много, но и не желая да разбирам нищо повече. Ще ми се един ден да се събудя с усещането: от днес нататък край, от днес нататък няма да проумявам нищо повече. Няма да одобрявам. Няма да заклеймявам. Иска ми се да си седя на някоя пейка в парка и да си казвам: За всичко тук не мисля вече нищо.