Мисля, че фокусът на поета не е точно това, което е на прозаика, не е изцяло върху света отвън. Фиксирана е в областта, където вътрешното среща външното, където чувствителността на поета среща времето, среща улицата, среща с други хора... онази земя на сянка между себе си и реалността.