Стихотворението е място, където условията на отвъдното и вътрешността стават осезаеми, където да си представиш е да почувстваш какво е да бъдеш. Позволява ни да имаме живота, който ни е отказан, защото сме твърде заети да живеем. Още по-парадоксално е, че поезията ни позволява да живеем в себе си, сякаш просто сме извън обсега на себе си.