Парадоксът е, че имаме тази невероятна способност в умовете и сърцата си да учим и да придобиваме прозрения и след това да изграждаме един вид личен склад от знания. Долната страна е, че тези прозрения се втвърдяват и запълват пространствата в нашите сърца и умове. Те се превръщат в предположения, заключения и преценки.