Най-важният урок е следният: че в продължение на две поколения Америка е била без политическа визия за своята съдба. Не консервативна; не либерална. Има само две уморени индивидуалистични идеологии, които по своята същност са неспособни да различат общото благо и да обединят страната, за да го осигурят при настоящите обстоятелства. Ние сме управлявани от партии, които вече не знаят какво искат в голям смисъл, а само какво не искат в малък смисъл. Републиканците не искат програмите и реформите, които са наследство от Новия курс, Новата граница и Великото общество. Демократите не искат републиканците да ги съкращават. Но какви са крайните цели на партиите, независимо от размера и формата на правителството? Какво търсят по същество? Какъв образ на бъдещето управлява техните действия? Изглежда вече не знаят. Така че едва ли може да се очаква от публиката. Озоваваме се в Америка след визия.
Марк ЛилаСвързани теми
било благо бъдеще визия граница действие демократ идеология имам курс наследство образ обстоятелство общество партия поколение правителство програма продължение публика размер републиканец реформа смисъл страна съдба същество същност урок форма целПодобни цитати
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
През последните години, след едно дълго откъсване на поетите и писателите ни от нашата действителност и хабене на ценни творчески сили в едно безплодно визионерство, погледите биват насочени отново към нея. Това е разбира се отрадно явление, ала за жалост към родната действителност се пристъпва с един твърде повърхностен интерес, вижда се само външното: дудуците, гайдите, харманите - без да може някой да нирне и в съкровищниците на българската душа. Този чисто предметен интерес не ще доведе до нищо ценно. Ще имаме само възпроизвеждания на онова, което всеки вижда в нашата действителност, най-много един лирично обагрен реализъм, но не и творчество с откровения за българската душа, каквото е творчеството на големите руски писатели, с откровения за руската душа. А защо това е тъй - защото новите пионери на родната литература виждат само външното, без да имат оглъбено отношение към нашия живот, както имаха руските писатели към руския?
Константин Гълъбов
Това бяха времената на лозунгите, един от най-популярните беше "Качество и ефективност – ефективност и качество”. Е, авторите му могат да са доволни, поне тази реформа се оказа наистина ефективна: "Че какво толкова, като няма музика, ето аз не съм учил например – учудваше се искрено един от последните министри на образованието”. Искаше да каже човекът: "Не знам и не го разбирам това изкуство!”. А в подтекста ясно се чуваше: и защо ми е да знам! Имах наскоро неблагоразумието да разгърна учебник по музика и си помислих: може и да е прав г-н министърът, това, което се преподава на децата като музика, наистина е някакво недоразумение. Популярна дива е изобразена на цяла страница, доста скъпернически облечена. Срещу нея се усмихва мускулест красавец с верига на врата. А в горния ъгъл две малки портретчета: на В. А. Моцарт – "писал симфонии”, и на Минчо Минчев – "цигулар”...
Венцеслав Николов
Любовта, струва ми се, е онова състояние, в което човек е най-доволен. Ако това звучи парадоксално, помнете предупреждението на Рилке: любовта се състои в това да оставите на любимия човек пространство да бъде себе си, като същевременно осигурявате сигурността, в която азът може да процъфтява. Като дете винаги съм се чувствал неспокоен и малко ограничен сред хората, особено семейството ми. Самотата беше блаженство, но не се постигаше лесно. Винаги се чувствах стресиращо - където и да бях, имаше какво да правя, някой да угодя, задължение да се изпълни, роля неадекватно изпълнена: нещо не е наред. Ставането, от друга страна, беше облекчение. Никога не съм бил толкова щастлив, както когато отивах сам някъде и колкото повече време отнемаше, толкова по-добре. Ходенето беше приятно, карането на велосипед приятно, пътуванията с автобус забавни. Но влакът беше истински рай.
Тони Джъд
Това, от което децата се нуждаят и искат, не е някакъв нов педагогически метод, а светът, който вече съществува. Те искат да играят сред природата, да садят неща, да бъдат с животни, да участват в поддържането на околната среда. Те искат да асимилират културата и знанията, придобити от човечеството в безбройните поколения предшестващи ги, и искат да направят това по жив начин, който не е последователно програмиран. Те искат да се научат да говорят, смятат, четат, пишат, да открият географията и мистериите на Вселената, да научат музика, математически кодове, биология, история, всичко за динозаврите и т.н. И ако си направим труда да представим цялата реалност на нашите деца в условия, които имат смисъл за тях, ще бъдем много изненадани колко бързо те оставят играчките си настрана, когато те ги разсейват от истинската им задача: изучаването на реалния свят, който те просто са се родили, разбират го, стават специалисти в него.
Селин Алварес