Безполезността изпълва кухините на света като течност, която би се разтекла във всички посоки, и небето над мен, вечно правилното, абсурдно и неопределено небе, придобива своя цвят на отчаяние. В тази безполезност, която ме заобикаля и под това вечно прокълнато небе, вървя и днес.