Гладът си е глад, но гладът, който се утолява с готвено месо, похапвано с вилица и нож, е съвсем друг глад, за разлика от онзи, при който месото се поглъща с ръце, нокти и зъби. Затова не само предметът на потребление, но също и начинът на потребление се създава от производството не само обективно, но и субективно. По такъв начин производството създава потребителя.