Времето - то не лекува. То не заздравява раните, а просто ги покрива с марлена превръзка от нови впечатления, нови усещания, жизнен опит. И понякога се вкопчваш в нещо, тази превръзка отлита и свеж въздух попада върху раната, подарявайки ти нова болка... нов живот. Времето е лош лекар. Кара те да забравиш за болката от старите рани, като ти нанася нови и нови... Така и пълзим през целия живот, като негови ранени войници... И с всяка година в душата расте ли расте броя на лошо поставените превръзки.