Няма срам да кажа, че чувствах самота, която ме носи. Колко смешно беше, всеки кацна в своя малък свят с дълбоката нужда да говори, всеки човек със своя собствена история, започваща в някаква странна средна точка, след което се опитваше толкова усилено да разкаже всичко, за да има всичко това да има смисъл, логично и окончателно.