Критичното мислене изглежда превъзходен начин на мислене, защото изглежда сякаш критикът всъщност излиза извън обхвата на критикуваното, за да го критикува. Това рядко е вярно предположение, защото най-често критикът ще се възползва от някакъв малък аспект, който разбира, и ще се заеме само с това.