Ние, скитниците, търсещи по-самотния начин, не започваме ден, в който сме завършили друг ден; и никой изгрев не ни намира там, където залезът ни е оставил. Пътуваме дори докато земята спи. Ние сме семената на упоритото растение и именно в нашата зрялост и пълнота на сърцето ни се отдава на вятъра и се разпръскваме.