Животът е странна вещ. Много съм говорил, дълго съм размишлявал върху него, но с всеки изминал ден ми е все по-непонятен. Защо в нас има такава жажда за живот? Истинският живот - това е игра от която човек никога не излиза победител. Да живееш - това означава тежко да се трудиш и страдаш, докато не се прокрадне около нас старостта, и тогава ние отпуснем ръце на хладната пепел на оставащите дърва. В мъка се ражда детето, в мъка умира старият човек изпускайки последната глътка въздух и всичко в наши дни е печал и грижи. И всеки човек отива в откритите обятия на смъртта неохотно, спотайвайки се, падайки, оглеждайки се назад, борейки се до последно. А истинската смърт е добра. Само живота причинява страдания. Но ние обичаме живота и ненавиждаме смъртта. Това е много странно.
Джек ЛондонСвързани теми
вещ въздух глътка грижа ден дете дърво жажда живот игра имам мъка обятие пепел печал победител ръка смърт старост страдане човекПодобни цитати
Аз бях много тежък пушач до преди пет години. Сега съм толерантен непушач, обичам миризмата на тютюн и в същото време съм за забрана на тютюнопушенето, защото ние имаме деца. Когато говорим за свобода, има нещо у нас, което не се разбира ясно, стои абстрактно. Например ако съседа под теб си усили музиката, тази музика влиза и в твоето частно пространство. Това не се вижда, тя е невидима, но някак влиза и в твоето частно пространство. Това по цял свят не е разрешено, да ти влизат в частното пространство... е охраняемо пространство. Ако дима на другия влиза в моето частно пространство, това също не е ок. Така че аз съм за това да има места, където не се пуши, и там наистина да не се пуши. И това да се спазва. И да има места, където се пуши...
Георги Господинов
- Отче, означава ли това, че човек не трябва да има надежда за спасение и страх от вечните мъки?
- Ако има надежда за спасение, няма да се страхува от вечните мъки. А за да има човек надежда за спасение, това означава, че в живота му има малко или много някакъв порядък. Бог няма да остави онзи човек, който се подвизава с любочестие според силите си и няма склонност да върши безчинства, но в хода на борбата ту побеждава, ту бива победен. Ако той има поне малко желание да не огорчи Бога, ще влезе в рая "с обувките”. Благият по природа Бог ще го натика в рая по "скандален” за всички начин. Ще си промисли да вземе душата му в час, когато той се кае. Може цял живот да се бори, но Бог няма да го остави. Ще го вземе в най-подходящия момент.
Паисий Светогорец
Виждате ли? Хиляди пъти съм изпитвал това. Когато поставяш смъртта пред себе си и я очакваш всеки миг, тя бяга далеч от теб. Когато се боиш от смъртта, тя постоянно те преследва. Погребах трима туберкулозни, хранейки надежда, че и сам ще се заразя. Облякох дрехата, която свалих от починалия, но смъртта избяга, като отиде при боящите се от нея. Аз боледувам през целия си живот. И не съм се лекувал никога. Настойчиво се храня с противопоказаното. И къде е смъртта?!
Пиша ви това, защото обичате съвършенството. Понеже миряните не съгрешават, постъпвайки според познанието, защото не търсят друг път.
А с всичко това искам да кажа, че без Господнята воля нито се разболяваме, нито умираме. И така, махни се по-далеч от нас, маловерие.
Йосиф Исихаст
Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната. Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство. И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: "Имало едно време един достоен и усмихнат човек...". Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.
Добромир Славчев
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов
