Във всяка либерална демокрация се е развило въображение за гражданство, в което проекцията в бъдещето е станала по-значима от тежестта на миналото. Това въображение беше превърнато в правни норми, а впоследствие дори проникна в държавната образователна система.[...] Страданието от миналото оправдава цената, която се иска от гражданите в настоящето. Героизмът на отминаващите времена обещава светло бъдеще за индивида, поне със сигурност за нацията. Националната идея се превърна, с помощта на историците, в оптимистична идеология по природа. От там по-специално идва успехът му.