Диалектическата логика разрушава абстракциите на формалната логика и на трансценденталната философия, но също така отрича конкретността на непосредствения опит. До степента, в която това преживяване се свързва с нещата, каквито изглеждат и се случват, то е ограничено и дори фалшиво преживяване. То постига своята истина, ако се е освободило от измамната обективност, която прикрива факторите зад фактите, тоест ако разбира своя свят като историческа вселена, в която установените факти са дело на историческата практика на човека.