Във формата на произведението действителните обстоятелства се поставят в друго измерение, където дадената реалност се показва като това, което е. Така то казва истината за себе си; неговият език престава да бъде езикът на измамата, невежеството и подчинението. Художествената литература нарича фактите с техните имена и царуването им рухва; фантастиката подкопава ежедневния опит и го показва като осакатен и фалшив.