Доколкото изкуството съхранява, с обещанието за щастие, спомена за неуспешната цел, то може да влезе като "регулаторна идея" в отчаяната борба за промяна на света. Срещу целия фетишизъм на производителните сили, срещу продължаващото поробване на индивидите от обективните условия (които остават тези на господството), изкуството представлява крайната цел на всички революции: свободата и щастието на индивида.