Нашите мисли създават нашата реалност - не мигновено, задължително, както в "Пуф! Ето го", но в крайна сметка. Където поставяме фокуса си - нашето вътрешно и външно зрение - е посоката, в която сме склонни да вървим. Това е нашето желание, нашето намерение.