Цитати от Йон Калман Стефансон

Хората живеят, те имат своя момент, целувките си, смеха си, прегръдките си, сладките си думи, радостите и скърбите си, всеки живот е вселена, която след това се срутва върху себе си и не оставя нищо след себе си, ако не и няколко обекта, направени скъпоценни и привлекателни чрез изчезването на собственика, стават важни, понякога свещени, сякаш фрагмент от това съществуване, което е изчезнало, е пренесен в чашата за кафе, триона, четката, шала. Но в крайна сметка всичко изчезва, спомените се изтриват и всичко умира. Там, където преди е имало живот и светлина, сега има тъмнина и забрава. (Йон Калман Стефансон)
Този, който умира, веднага се променя в миналото. Всичко, свързано с този човек, се превръща в спомен, който се борехме да запазим, и е предателство да забравим за него. Но все пак забравяш. Вижте цитата
Йон Калман Стефансон
При спомена за него краката му се подкосяват; приятелите от детството са незаменими, и затова си налага да изпие бирата. Често приятелите от детството оставят усещане за безоблачно бебе, светлина и невинност. Бриньолв въздъхва, заради спомените и изпитата бира. Подпира се на ограда пред една малка дървена къща със заслон, който може да е какво ли не – склад, гараж, работилница; той познава хората, които живеят в нея, рибар на един от корабите и жена му; те имат пет деца и непрекъснато се карат и ругаят, никой не разбира какво ги задържа заедно; сигурно никога няма да проумеем какво вещество споява две различни същества за цял живот така силно, че дори омразата не може да ги раздели. Вижте цитата
Йон Калман Стефансон
Каква полза има интелигентността, ако не е придружена от разбиране? Вижте цитата
Йон Калман Стефансон
...Бард мисли за тъмна коса, за топъл смях, за големи очи, по-сини от небето в безоблачна юнска нощ. Вижте цитата
Йон Калман Стефансон
Каква друга полза има поезията, освен ако няма силата да промени съдбата? Вижте цитата
Йон Калман Стефансон