Цитати от Мемпо Джиардинели
Първо беше Де Куинси, както се казваше, а след това Достоевски, който посочи, че хората, проявявайки цинизъм или безделие, се радват на престъпността. Някъде в нас се наслаждаваме с възхищение на ужаса на едно убийство. Можем да го осъдим по-късно и ще бъдем непримирими съдии, но в началото престъплението ни заслепява, шокира ни до степен на възхищение.
Мемпо Джиардинели
Тя го видя в това огледало, пред леглото, което й върна собствения й образ без риза, полугол, с онова петно на врата, което й напомняше за страстта на Арасели, нейното ухапване, нейното засмукване. Синина, която беше свидетелство за случилото се, за това, което беше направил. Но ефимерно свидетелство, каза си той, защото това се случва, след няколко дни следите изчезват; другото е това, което не излиза, това, което е вътре, остава. Няма възможна симулация за дълбока тъга, защото тъгата не оставя синини.
Мемпо Джиардинели
