Цитати от Томас Улф
Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!
Томас Улф
Един голям редактор, мой добър приятел, сподели с мен преди половин година, че съжалявал задето не си е водил дневник за работата на двама ни – за цялостното хрумване, залавяне, разработване, завършване и край, за десетките хиляди размествания, промени, победи и поражения, които влизат в създаването на една книга. Този редактор отбеляза, че някои от тях са фантастични, голям брой – невероятни, но всичките са удивителни; той беше също така любезен да сподели, че тези перипетии като цяло са най-интересното нещо в двадесет и пет годишния му стаж като издател.
Томас Улф
Тогава бях достигнал онова състояние на крайно затруднение и пълна изолация, с което всеки творец трябва да се сблъска и преодолее, ако иска да оцелее. До този момент ме бе владяла онази радостна илюзия, за успех, хранена от всички нас, когато мечтаем за книгите, които ще напишем, вместо действително да ги напишем. Сега я гледах право в очите и изведнъж разбрах, че съм посветил живот и личността си на тази борба така невъзвратимо, че трябваше или да победя, или да бъда смазан. Бях сам с работата си, внезапно разбрал, че трябва да бъда сам с нея, че сега никой друг не може да ми помогне, колкото и силно да желае това.
Томас Улф
