Цитати от Салустий

Богатството не намалява алчността. (Салустий)

Мисли като човек на действието, действай като човек на мисълта.

Салустий

Нуждата прави дори страхливите смели.

Салустий

Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това – въпреки природата – тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.

Салустий

Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.

Салустий

При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада.

Салустий

Скъперниците се мъчат не само от страстта на печалбите, но и от страхът на загубата.

Салустий

Страст и гняв - най-лошите съветници.

Салустий

Малко хора искат свобода, повечето искат само господари.

Салустий

Храбростта замества крепостните стени.

Салустий

Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата? (Салустий)

Всички лоши дела са породени от добри намерения.

Салустий

Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.

Салустий

Всеки е ковач на своето щастие.

Салустий

По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.

Салустий

Всяка война е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.

Салустий

Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.

Салустий

Делата са по-важни от думите.

Салустий

В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.

Салустий

Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.

Салустий

По пътя на мъжеството се отправят към славата. (Салустий)

Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба.

Салустий

Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота.

Салустий

За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.

Салустий

Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта... Водач и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.

Салустий