Цитати от Хенри Милър - страница 2

Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана... (Хенри Милър)
Когато гледаш така путката, почти безпристрастно, в главата ти идват смешни мисли. Цялата тази тайнственост около секса, а после откриваш, че това е едно нищо, просто нищо. Няма ли да е смешно, ако намериш вътре хармоника... или календар? Но там няма нищо... съвсем нищо. Отвратително е. Вижте цитата
Хенри Милър
Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои отдавна са извършили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крак, сплотено към затвора на смъртта. Спасение няма. Времето няма да се промени. Вижте цитата
Хенри Милър
Човек е в състояние да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Даже слабият роман изисква стол за сядане и уединение. Вижте цитата
Хенри Милър
Би трябвало да съм богат и да имам секретарка, на която да диктувам в движение, защото най-интересните мисли винаги ми идват, когато съм далеч от пишещата машина. Вижте цитата
Хенри Милър