Цитати от Джек Лондон
Животът е странна вещ. Много съм говорил, дълго съм размишлявал върху него, но с всеки изминал ден ми е все по-непонятен. Защо в нас има такава жажда за живот? Истинският живот - това е игра от която човек никога не излиза победител. Да живееш - това означава тежко да се трудиш и страдаш, докато не се прокрадне около нас старостта, и тогава ние отпуснем ръце на хладната пепел на оставащите дърва. В мъка се ражда детето, в мъка умира старият човек изпускайки последната глътка въздух и всичко в наши дни е печал и грижи. И всеки човек отива в откритите обятия на смъртта неохотно, спотайвайки се, падайки, оглеждайки се назад, борейки се до последно. А истинската смърт е добра. Само живота причинява страдания. Но ние обичаме живота и ненавиждаме смъртта. Това е много странно.
Джек Лондон
Нейният кръгозор беше ограничен и се определяше от кръгозора на околната среда, но ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите. Затова тя смяташе, че нейният мироглед е необикновено широк и ако те с Мартин нямат сходни възгледи, то е само поради неговата ограниченост; тя мечтаеше да го научи да гледа с нейните очи и да разшири кръгозора му, за да се слее той с нейния кръгозор.
Джек Лондон
Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: "Изяж или ще бъдеш изяден". Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него.
Джек Лондон
Дълбока тишина цареше навред. Самата земя беше пустиня, без живот, без движение, тъй самотна и студена, че не навяваше дори и скръб. В нея се таеше някакъв особен смях, много по-страшен от всяка скръб – смях без сянка от радост, като усмивката на сфинкса, смях, студен като скреж и пропит от някаква мрачна увереност. Това беше властната и неизразима мъдрост на вечността, която се надсмиваше над празнотата на живота и над неговите безплодни усилия. Това беше Дивата пустиня – жестоката Северна пустия с вледенено сърце.
Джек Лондон