Цитати от Маргарет Атууд - страница 7
Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: "извинете?" – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.
Маргарет Атууд
За тях [студентите] е много трудно, освен ако нямат стипендии или богати родители. Наричат студентските заеми инвестиции за бъдещето, но като всяка инвестиция, тя е рискована, защото бъдещето е неясна величина. Обаче, ако не инвестираш в бъдещето, може и да обръщат хамбургери до края на живота си. Така че си е истинска дилема.
Маргарет Атууд
А може би се опитва да ме направи по-мека. Майра е баптистка и иска аз да намеря Исус или – обратното – Той да ме намери, докато все още не е късно. За семейството на Майра това е нетипично: майка й, Рийни, никога не се увличаше по Бога. Имаше единствено взаимно уважение: попаданеше ли в беда, естествено се обръщаше към Него, както се обръщат хората към адвокат; но – както и при адвокатите – трябваше да се е случила много голяма беда. Иначе нямаше смисъл да Го забърква. А пък в кухнята Той въобще не й трябваше – тя там и без това си имаше достатъчно грижи.
Маргарет Атууд
Закуските, пикниците, океанските пътешествия, маскарадите, вестниците, разходките с лодка. Не се връзват много с трагедиите. Но в живота трагедиите не са безкраен вопъл. Тя е и това, което я предшества. Еднообразни часове, дни, години, и изведнъж – удар с нож, експлозия на снаряд, политане на автомобил от моста.
Маргарет Атууд