Цитати от Августин - страница 7
Да, наистина: човешкият ум, толкова сляп и вял, срамно и безчестно желае да се скрие, но не желае нищо да бъде скрито от самия него. Но се отплаща на принципа, че докато човешкият ум е отворен за истината, истината остава скрита за него. Но дори и така, в окаяното си състояние, то предпочита да намира радост в истинските, а не в фалшивите неща. То ще бъде щастливо, ако дойде да намери радост само в тази истина, чрез която всички неща са истинни - без никакво разсейване да се намесва.
Августин
Велика е силата на паметта, страшно нещо, Боже мой, дълбоко и безпределно многообразие. И това нещо е духът, и това съм аз самият. Но какво съм аз, Боже мой? Какво е естеството ми? Живот разнолик и разнороден и във висша степен огромен. Виж равнините и падините, и пещерите на моята памет, несметни и несметно пълни с несметни видове неща... Над всичко това аз тека, аз летя. Аз се гмурвам насам и натам, докъдето мога, но край няма.Така велика е силата на паметта, така велика е силата на живота, смъртният живот на човека.
Августин
1. ... Дай ми, Господи, да узная и да разбера дали първо трябва да Те призовавам, или първо трябва да Те прославям – и дали трябва първом да Те познавам, или трбва първом да Те призовавам. Ни нима някой Те призовава, незнаейки за теб? Та нали в незнанието си може да призове едно вместо друго? Или може би Те призовават, за да те Познаят? Но как ще призовават Оногова, в Когото не са повярвали? А и как ще повярват без проповедник (Рим.10:14)? Но Годпода ще хвалят онези, които Го търсят (Пс. 21:27); понеже който Го търси, Го намира (Мт. 7:7, Лк. 11:10), а който Го намери, ще Го възхвали.
Августин