Цитати от Аркадий и Борис Стругацки

Накратко, от гледна точка на обикновените хора емоционалната сфера на суперчовека би изглеждала като патология. (Аркадий и Борис Стругацки)

Хиляди хора, са поразени от страх за целият си живот, безпощадно учат на страх своите деца и децата на своите деца.

Аркадий и Борис Стругацки

Вероятно, този свят е достатъчно сложен и управляван от много закони, но един и главен закон Максим откри за себе си: прави това, както правят всички, и точно така, както го правят.

Аркадий и Борис Стругацки

Осемдесет и три процента от всички дни в годината започват еднакво: звъни будилника.

Аркадий и Борис Стругацки

Жената ражда човек веднъж на девет месеца, а ние, правим това всеки ден.

Аркадий и Борис Стругацки

Разума е способен да използва силите на обкръжаващият свят без разрушението му.

Аркадий и Борис Стругацки

Животът е болест на материята, а мисленето - болест на живота.

Аркадий и Борис Стругацки

Помислете, опитайте се да помислите какво можете да дадете на децата. Вгледайте се в себе си. Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по свой образ и подобие.

Аркадий и Борис Стругацки

Разумът е нужен, за да се обясни откритието, за да го направиш разбираемо за околните, и най-вече за себе си. Самото откритие няма никакво отношение към разума.

Аркадий и Борис Стругацки

Да се бориш със злото - видите ли - е все едно да се бориш с дървеници: противно, лесно и абсолютно безполезно.

Аркадий и Борис Стругацки

За тоталитарните държави е полезно да губят войни - веднага започват да се поправят. (Аркадий и Борис Стругацки)

Безплодността на полицейските мерки разкрива некадърността на правителството - пресичането на последствията води до укрепване на причините.

Аркадий и Борис Стругацки

Човекът е обективен носител на Разум и онзи който пречи на разума да съществува, да се развива и усъвършенства върши зло...

Аркадий и Борис Стругацки

Всеки път, щом те насвие, сядай и чисти автомата...

Аркадий и Борис Стругацки

Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.

Аркадий и Борис Стругацки

Няма ясна граница между търпимост и равнодушие - търпимостта на практика е равнодушие в девет от десет случая...

Аркадий и Борис Стругацки

По същество тяхната задача се свеждаше до анализ на кривата на относителното познание в областта на нейното асимптотично приближаване до абсолютната истина.

Аркадий и Борис Стругацки

Зная само едно: човекът е обективен носител на разум и всичко, което пречи на човека да развива разума, е зло и това зло трябва да се отстранява в най-кратки срокове и на всяка цена. На всяка? Дали на всяка?... Не, сигурно не на всяка цена. Или на всяка? Лигльо! - помисли си той за себе си. - Трябва да се реша. Рано или късно, все пак трябва да се реша.

Аркадий и Борис Стругацки

Онзи ден птеродактилът Кътинчо самоволно напуснал територията на колонията и несъмнено в нетрезво състояние взел да лети над клуба на работническата младеж и да си похапва от електрическите крушки, обрамчващи транспаранта с надписа "Добре дошли".

Аркадий и Борис Стругацки

Вълчицата казва на своите вълчета: "Хапете като мен", и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: "Офейквайте като мен", и това също е достатъчно, но човек учи детето си: "Мисли като мен", а това вече е престъпление...

Аркадий и Борис Стругацки

Злото е неунищожимо. Никой човек не е способен да намали количеството му в света. Той може донякъде да подобри собствената си съдба, но винаги за сметка на влошаването на съдбата на другите. И винаги ще има крале, повече или по-малко жестоки, барони, повече или по-малко диви, и винаги ще има прост народ, който ще изпитва възхищение към своите потисници и омраза към своя освободител. И само затова, защото робът много по-добре разбира своя господар, дори най-жестокия, отколкото своя освободител, защото всеки роб отлично си представя себе си на мястото на господаря, но малцина си представят себе си на мястото на безкористния освободител. (Аркадий и Борис Стругацки)

Беше равнодушен и спокоен, знаеше какво ще се случи сега и знаеше, че няма да гледа, но все още можеше да гледа и гледаше, без да чувствува нищо особено, само дето някъде дълбоко, дълбоко, отвътре неочаквано се размърда някакво неспокойно червейче и започнала върти главата си като трънче.

Аркадий и Борис Стругацки