Цитати от Любомир Николов
Изкачваше се към манастира и се чудеше защо света се събираше в една точка и ако не преминеш през тази точка си закован за нея като пеперуда в хербарий и изсъхваш, постепенно ставаш кожа и кости, а душата ти се механизира като един часовник, който нито напред нито назад върви, а обикаля в кръг. От целия широк свят бе избрал манастира, който е не повече от точка на картата, но бе порта, през която животът му трябваше да премине.
Любомир Николов
Луната, като пъп на бременна беше изпъкнала върху нощния небосклон. Тежеше надглавата ми и поляризираната и светлина делеше реалността на независими плоскости. Не бе Лунадалечна и измръзнала, а бе любопитна и ме наблюдаваше втренчено и следеше движенията ми. Да, лично мен. Чувствах го по изстиналата кръв, която се бе сгъстила като желе и трудно вървеше във вените ми.
Любомир Николов