Цитати от Ришел Мийд
Много скоро открих, че скъпите дрехи и щедрите бакшиши отварят доста врати. Сервитьорите ме запомниха и дори и да намираха присъствието ми донякъде за странно, не го показваха и с удоволствие ме настаняваха на уединена маса в ъгъла, каквото бе желанието ми. Навярно си мислеха, че съм дъщерята на някой местен магнат или политик. Каквато и да бях, разполагах с достатъчно пари, което най-вече ги интересуваше.
Ришел Мийд
Що се отнася до облеклото ми... Е, чудесните спортни панталони и блузата, тип "бананова република", се бяха изпарили. На краката ми се появиха високи до бедрата кожени ботуши, съчетани с подходяща блуза с гол гръб и пола, с която никога не бих успяла да се наведа. Криле с шипове, рогца и камшик допълваха картината. ... Надявах се, че никоя от местните демонки никога няма да разбере за това. Те наистина бяха от доста висока класа. Извърнах се от присмиващото ми се огледало и се насочих към крайната си цел...
Ришел Мийд
Цялото ми съществувание се основаваше на това да карам хората (и по-специално мъжете) да мечтаят и да виждат у мен всичко, което искат. Мога да се превръщам от стеснителна девица в знойна господарка за един удар на сърцето. Трябва само да променя формата си и да вляза в образ. Първото умение получих, когато продадох човешката си душа; второто придобих с времето. Все пак не можеш векове наред да казваш на мъжете: "Да, скъпи, не съм имала по-добър" и да не се научиш как да се преструваш.
Ришел Мийд
- Това е за теб. В знак на нашата благодарност.
И ми връщи талон за безплатна консумация в ресторант "Епълбийс", както и няколко талона за безплатно вземане на филми под наем. И Джером и аз се втрещихме за момент безмълвни.
- Леле, - казах аз най-накрая. Вторят след мен сигурно щеше да получи талон за намаление за веригата за бързо хранене "Сизлър". Без съмнение второто място е първо място за най-голям загубеняк.
Ришел Мийд
Усетих страха й, преди да чуя писъците й.
Кошмрът й запулсира в мен, изтръгвайки ме от съня ми, свързан с плаж и някакъв готин тип, който разтриваше плажно масло по кожата ми. Образите – нейните, а не моите – се натрапиха в съзнанието ми: пламъци и кръв, миризма на дим, смачкани ламарини на кола. Картините ме обсебиха, задушиха, докато някаква все още рационално мислеща част от ума ми се опитваше да ми припомни, че това не е е моят сън.
Ришел Мийд
Лиса често бе споделяла с мен, че копнее да може да прониква в съзнанието ми и да споделя моите преживявания така, както аз усещам нейните. Но честно казано тя намаше представаа колко щастлива беше, че не може. Нямаше представа какво е нечии чужди мисли да проникват в теб, преживяванията на друга личност да се сместват с твоите. И, естествено, не подозираше какво означава да изживяваш нечий съвършен любовен живот, когато твоят изобщо го няма. Нито разбираше, какво е да се чувстваш изпълнена с любов, толкова силна, че чак гърдите те болят – любов, която можеш само да изпитваш, но не и да показваш. Да се държи любовта погребана е все едно да сдържаш гнева си. Поне този горчив житейски урок вече бях научила. Да те изяжда нещо отвътре, докато ти се иска да крещиш или да сриташ нещо.
Ришел Мийд
